Δευτέρα 14 Σεπτεμβρίου 2015

Църквата „Успение на Св.Богородица“ посреща миряни вече 150 години


Написано от Величка Ачева

Пещера.
Днес църквата „Успение на Св.Богородица” в Пещера чества храмовия си празник, както и отбелязва 150 години от създаването си. Тази година юбилей чества и свещеникът Иван Каменаров, който служи в църквата от 1980 година.

От него научихме, че храмът е построен от гърци-цинцари, които наброявали стотина семейства и се занимавали основно с търговия и скотовъдство. Тъй като българите в Пещера вече имали две свои църкви, те пожелали да си имат своя. Така малцинството с единодушие решава да си построи църква на сегашното и място през 1865 година. Дават и името „Свето Успение Богородично”.

Първият свещеник, който започва да служи тук е грък от Цариград- Атанас Туртов. Естествено и службите са на гръцки език, защото когато държавата е била под турско робство, същевременно е била под духовно гръцко робство [?], припомня отец Иван. След него идват Аргириос, архимандрит Симеонос, Николас – отново грък.

През 1900-та година обаче, българите в Пещера, взимат църквата „Свето Успение Богородично” и назначават свой свещеник- Петър Константинов. Сменят и името на храма на „Св.Св. Кирил и Методий”, разказва отец Иван. Но според преданието една религиозна баба сънувала, че ако не се върне името на Св. Богородица ще има поличби по целия град. Тя разказала съня си на свещеника и отново върнали старото име на храма. 1909 година идва свещеникът Георги Пунчев, по неизвестни причини той остава само 1 година. От 1910 до 1939 година служи свещеник Димитър Копринаров, който е бил архиерейски наместник на пещерската духовна околия.

След неговата смърт идва свещ.Костадин Трендафилов, който остава в църквата до 1979 г. Аз лично го заварих, той беше пример за мен, спомня си отец Иван. Имаше хубав глас, служеше добре, обединяваше енорията си, но за съжаление църквата я заварих в лошо състояние, на последното място в града, с тъга си припомня свещеникът. Сградата беше с изгнило дюшеме, стара ел.инсталация, дъските по таваните бяха счупени, стенописът не можеше да се види.

А как отец Иван се озовава в Пещера, ето какво разказва той за онези дни:

„Когато дядо владика ме ръкоположи, ме попита къде искам да служа. Аз съм роден в Брацигово и предпочитах там да служа. Вечерта след този разговор обаче сънувах сън – иконата на света Богородица. В съня си влязох в самата икона, там Богородица ми даде своето сърце, аз го взех и го сложих при моето. Събудих се и реших, че трябва да служа на Св.Богородица. Когато ме въдвориха в този храм- видях, че иконата на Божията майка е същата, която сънувах.

Убеден съм, че именно с нейна помощ през годините успяхме, заедно с църковното настоятелство на направим църквата, такава каквато я виждате днес- на първо място в град Пещера.

За 35-те години на моята служба тук направихме манастир „св.Възнесение Господне”, направихме нова църква „Св.Апостоли” в кв. „Изгрев” и нашата църква я направихме да е достойна, както подобава на нашата духовна майка.

Трудихме се мога на Божията нива, но винаги св.Богородица ме е водила и ми е сочила добрия път.

В този момент, когато честваме 150 години от основаването и освещаването на църквата можем да кажем, както пише в словото Божие „Устата да хвали Бога, а ръцете да творят””.

Днес, както и всеки друг ден вратите на храма за отворено за всички, които ще почетат Божията майка.


Δεν υπάρχουν σχόλια:

Δημοσίευση σχολίου

Η κόσμια κριτική και η ανταλλαγή απόψεων μεταξύ των σχολιαστών είναι σεβαστή. Σχόλια τα οποία υπεισέρχονται σε προσωπικά δεδομένα ή με υβριστικό περιεχόμενο να μην γίνονται. Τα σχόλια αποτελούν καθαρά προσωπικές απόψεις των συντακτών τους. Οι διαχειριστές δεν ευθύνονται σε καμία περίπτωση για τυχόν δημοσίευση υβριστικού ή παράνομου περιεχομένου στα σχόλια των αναρτήσεων.Τα σχόλια αυτά θα διαγράφονται με την πρώτη ευκαιρία.